Наръчникът за родители на първокласници „Добре дошли в училище, родители“е пътеводител за семейството в света на училището. Целта му е да даде обща визия за това как да се насочват и наглеждат първите стъпки на децата в училищната среда като се поддържа диалог между родителите и учителите. Създаден е и се разпространява от Асоциация Родители.
Мамо, готова ли си за първи клас?
Мариана Ташкевич, психолог www.kleo.ru
Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
1 . Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате сутринта преди училище. Не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.
2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.
3 . Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когато ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.
4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.
5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: " Как мина днес "," Какви оценки изкара ". Още по-лоши са ироничните подмятания: "" Е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успеха?". Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.
6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои.Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте . Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.
7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.
8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.
9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.
10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш "," Давай, заедно ще успеем ", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.
11. Не правете с него пазарлъци от рода на :. ". Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш "Лека нощ, деца" . Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока) и вие да се озовете в сложна ситуация.
12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Тока то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.
13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника, а своите разногласия по повод кое е правилно, кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от само себе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношенията му, да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.
Общи съвети:
1 . Не се скъпете на похвали.
2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.
3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.
4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.
5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.
6. Формулата «отново ти не ...» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.
7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.
10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.
11. След всяка контролно- оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.
12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.
13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.
14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.
15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.
16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.
17 . Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.
18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.
19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.
____________________________________________________________________________________
Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи
1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;
2 . Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.
4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.
5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.
6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.
____________________________________________________________________________________
"Повод за този разговор са все по-често казваните от учениците думи:". Не съм направил това, защото нямах време ".
У малкия ученик трябва да се възпитава навикът за неотклонно и системно подготвяне на уроците. Колкото и да е хубаво времето, колкото и интересно да е предаването по телевизията, който и да пристигне на гости, или казано накратко - каквото и да се случи - уроците винаги трябва да са подготвени и то добре
Няма и не може да има оправдание за ненаучените уроци -. ученикът трябва да разбере това още през първите си седмици в училище. Може би на много родители ще им се стори, че се придава излишно голямо значение на тези неща, тъй като детето по-скоро жадува за домашна работа. Така е в началото. Но когато минат първите училищни преживявания, трепетното отношение към домашните ще се смени с по-трезво и тогава ще стане ясно, че далеч не винаги им се иска да си подготвят уроците.
И първото, което може да помогне на детето, е разбирането, че уроците просто трябва да се подготвят и точка по въпроса.
Правилно ще постъпите, ако още от самото начало детето разбере, че по своята важност подготовката на уроците е на едно равнище с най- сериозните дела на възрастните. Малкият ученик прекрасно чувства това. По-рано той не е имал занимание, което родителите да не могат да прекъснат по собствена преценка. Излезе да играе - прекъсвате играта, За да се нахрани или по друга причина и изведнъж се появява такава работа, която нито мама, нито татко прекъсват, т.е. тази работа става толкова важна, колкото и работата, която вършат възрастните. Тук разбира се се иска едно условие - в семейството да има атмосфера на уважение към умствения труд.
Можете да започнете с най-простото - игрите. Старайте се да подбирате такива игри, при които победата или крайният резултат не зависят от случайността / както е при играта със зар/, а игри, при които детето да проявява волево внимание. Например, ако играе на "магазин", дайте му повече поръчки и настоявайте всички покупки да бъдат направени точно по заявката. Ако детето е много живо и подвижно, играйте на часовой или нещо друго, което изисква детето да ограничи движенията или да постои на едно място, като само контролира поведението си.
Децата обичат да вършат някаква работа заедно с възрастните. Какво вършите не е толкова важно. Нужно е да го вършите бързо, весело и без отегчителни паузи.
Например: вие миете съдове, детето подсушава; . четете книга - една страница вие, една - детето . Няма значение, че в началото съдовете ще бъдат лошо изтрити, че ще ви се наложи да четете безинтересна за вас книга. Важното е, че в процеса на съвместната работа вашето дете ще си изработи навик да се отдава изцяло при изпълнение на поставената задача.
Но преди всичко огледайте критично себе си - не прилича ли детето на вас по своята неорганизираност, по неумението си да довършва работата си. В такъв случай незабавно преразгледайте този стил и се постарайте сами да станете делови и организирани. Не бъдете пасивни наблюдатели, ако детето когато е седнало да се храни не яде, а прави фигурки от храната или се заиграва с приборите, ако се е върнало от разходка и не е свалило още обувките си и скача из стаята като се забавлява с полуобутия ботуш или нещо подобно, ако отива да си измие ръцете, а се заиграва с кърпата. Реагирайте на тези сцени, защото същото ще се случва и по време на заниманията: ту ще му се прииска да закрепи молива вертикално, ту ще превърне линийката в автомобил или самолет, ту ще потърси компанията на котката или нещо друго. Настоявайте всичко да се извършва още при първото казване, без да се разсейва с каквото и да било. Не го затрупвайте с град от забележки, а кажете необходимото със спокоен, но категоричен тон.
Специални изследвания, направени в началните класове показват, че децата, които се учат добре, имат твърдо установено време за подготовка на уроците и се придържат строго към това време. И обратното - повечето изоставащи ученици са без постоянно определено време за занимания. Това не е случайно. Подготовката на уроците трябва да започва винаги в едно и също време. Само някакви изключителни обстоятелства могат да станат причина за промяна на това време. В началото се изисква известно усилие от страна на ученика, но с изработването на навика всичко става по-просто. Дори децата признават, че с наближаването на часа за учене, като че ли от само себе си изчезва интересът към игрите или разходките.
Същото е валидно и за ученика. Първоначалният период на работата за него е най-труден и най-неприятен. Ученикът, който е свикнал да си подготвя уроците в едно и също време, не само чувства приближаването на това време, но в определения час у него се появява осъзнато или не предразположение към умствена работа. Такива ученици започват подготовката си бързо, без протакане. Така работата оставя добри спомени, работи се леко и в крайна сметка много се постига.
Не бива да мислите, че неспособността на детето да се захваща за работа е възрастова особеност и че като порасне от само себе си ще придобие това умение . Това мнение лишено от каквото и да е основание. Старайте се колкото може по-рано да го научите на правилото:
ЗАХВАЩАЙ СЕ ЗА РАБОТА, БЕЗ ЗАГРЯВКА!
Нека да кажем и няколко думи за работното място на ученика. То трябва да бъде удобно и постоянно - винаги едно. Понякога родителите се оплакват: "Отделихме му място, купихме му бюро, стол, дори и шкафче . Сега вече има свое кътче и да играе, и да чете книжки, и да подготвя уроците си. Всичко направихме както трябва, но той пак губи толкова време за загрявка, колкото
по-рано, когато работеше на общата маса .
Запомнете: РАБОТНОТО МЯСТО ИГРАЕ РОЛЯ ЗА ВЪТРЕШНА МОБИЛИЗАЦИЯ, КОГАТО НА ТОВА МЯСТО ДЕТЕТО НЕ ИЗВЪРШВА НИКАКВИ ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЛИ НЕ ИЗИСКВАТ ВЪТРЕШНО СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ.
ПРЕДИ ЗАНИМАНИЯТА ОТ МАСАТА ДА СЕ МАХНЕ ВСИЧКО НЕНУЖНО И ДА СЕ ПОДГОТВИ НЕОБХОДИМОТО ЗА РАБОТА.
Например:
След известно време тези действия ще станат навик и ученикът ще прави това без вашия контрол.
Казваме, че трябва да започнат от най-трудното, но това е относително за всяко дете. Затова детето трябва да привикне самостоятелно да преценява трудностите. Ако то се включва веднага в работа без затруднения и работи с лекота началото, а не в края, ще е по-целесъобразно да започва с по-трудните уроци и постепенно да преминава към по-лесните, изискващи по-малко умствено напрежение.
Ако детето навлиза по-бавно в работата, ако продуктивността му нараства постепенно и работи най-производително не веднага, а след известно време и ако умората не се появява скоро, то би трябвало да започне от по-лесните и по-привлекателни за него задачи и постепенно да премине към по-трудните.
Правилото е: НАЙ-ТЕЖКАТА И НАЙ-НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА РАБОТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕЗ ВРЕМЕТО, ПРЕЗ КОЕТО ВАШЕТО ДЕТЕ Е В НАЙ-ВИСОК ПОДЕМ И РАБОТИ НАЙ-ПРОДУКТИВНО." http://palavni4e.webnode.com
____________________________________________________________________________________
Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:
1. "Излез", "не ми пречи", "зает (а) съм".
2. Силните хора не плачат.
3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.
4. Ти си лош и аз такъв не те обичам.
5 . Ти всичко правиш по-лошо от другите.
6. По-добре да не те бях раждала.
7. Колко много сме ти дали, а ти ...
8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)
9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!
10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!
11. Не вярвай на никого - всички лъжат!
12. Бог ще те накаже!
Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:
1. Сега ми е нужна помощта ти - или - Докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.
2. Поплачи си - ще ти олекне.
3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си !)
4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.
5. Днес си се справил по- добре от вчера, защото си се постарал!
6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!
7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!
8. Интересно ни е да чуем мнението ти.
9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.
10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!
11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!
12. Бог те обича!
Превод от руски: queen_blunder, Блог "Образование"
____________________________________________________________________________________
ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Дорис Ло Нолти
Ако детето живее в дух език критичност, то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност, то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех, то става боязливо.
Ако детето живее в срам, то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост, то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение, то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали, то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност, то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност, то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение, то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство, то се научава да открива любов в света.
____________________________________________________________________________________
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПЪРВОКЛАСНИКА
Адаптацията към училището е процес на приспособяване език детето към качествено променени условия на живот и дейност. Да стане ученик за малкия човек означава да докаже своята самостоятелност и да придобие увереност в собствените си сили. Една от причините, поради която детето не показва своите реални способности, е ниската самооценка, т.е. недостатъчното чувство за лична ценност (себеуважение, себевъзприемане). Особено важно за приспособяването на малкия човек към новите условия е умението да общува със своите връстници, да усвои способността да се представя пред останалите като изтъква добрите си страни.
Важни моменти от адаптацията на първокласниците:
- Да получат одобрение и доказателство за собствената си значимост, като оценяват и останалите по техните достойнства. .
- Да контактуват с другите . Да търсят тяхната компания . Да се включват в игрите като зачитат участието на останалите.
- Да подбират приятели.
- Да развиват умението си да се концентрират върху задачата, като се подтикват да участват активно в игрите.
Как да помогнем език детето да преодолее стреса от промяната, да се адаптира по-безболезнено и по-пълноценно в училищния живот, да разгърне максимално своя потенциал? Най-ефективният начин за въздействие в тази възраст е играта. Чрез нея детето не само получава знания за света, който го заобикаля, но и усвоява умения, необходими му за справяне в различни ситуации. Ако се осъзнае достатъчно силата на играта, нейната способност да възпитава, да подпомага и възрастния и детето в разрешаването на проблеми, то биха се постигнали много добри резултати както в обучението, така и във възпитанието на малкия човек. Възрастните биха могли да подбират подходящи игри, развиващи вниманието, паметта , наблюдателността, увереността, общителността. Помогнете на детето си играейки да се забавлява, учи и възпитава. Ако ви е трудно да се справите сами, потърсете специализирана помощ на педагози, психолози, игрови терапевти.
Мариана Ташкевич, психолог www.kleo.ru
Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
1 . Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате сутринта преди училище. Не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.
2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.
3 . Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когато ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.
4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.
5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: " Как мина днес "," Какви оценки изкара ". Още по-лоши са ироничните подмятания: "" Е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успеха?". Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.
6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои.Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте . Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.
7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.
8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.
9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.
10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш "," Давай, заедно ще успеем ", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.
11. Не правете с него пазарлъци от рода на :. ". Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш "Лека нощ, деца" . Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока) и вие да се озовете в сложна ситуация.
12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Тока то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.
13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника, а своите разногласия по повод кое е правилно, кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от само себе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношенията му, да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.
Общи съвети:
1 . Не се скъпете на похвали.
2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.
3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.
4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.
5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.
6. Формулата «отново ти не ...» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.
7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.
10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.
11. След всяка контролно- оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.
12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.
13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.
14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.
15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.
16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.
17 . Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.
18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.
19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.
____________________________________________________________________________________
Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи
1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;
2 . Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.
4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.
5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.
6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.
____________________________________________________________________________________
"Повод за този разговор са все по-често казваните от учениците думи:". Не съм направил това, защото нямах време ".
У малкия ученик трябва да се възпитава навикът за неотклонно и системно подготвяне на уроците. Колкото и да е хубаво времето, колкото и интересно да е предаването по телевизията, който и да пристигне на гости, или казано накратко - каквото и да се случи - уроците винаги трябва да са подготвени и то добре
Няма и не може да има оправдание за ненаучените уроци -. ученикът трябва да разбере това още през първите си седмици в училище. Може би на много родители ще им се стори, че се придава излишно голямо значение на тези неща, тъй като детето по-скоро жадува за домашна работа. Така е в началото. Но когато минат първите училищни преживявания, трепетното отношение към домашните ще се смени с по-трезво и тогава ще стане ясно, че далеч не винаги им се иска да си подготвят уроците.
И първото, което може да помогне на детето, е разбирането, че уроците просто трябва да се подготвят и точка по въпроса.
- С какво трябва да започнем, за да изработим у детето навик за неотменно изпълнение на домашните работи?
Правилно ще постъпите, ако още от самото начало детето разбере, че по своята важност подготовката на уроците е на едно равнище с най- сериозните дела на възрастните. Малкият ученик прекрасно чувства това. По-рано той не е имал занимание, което родителите да не могат да прекъснат по собствена преценка. Излезе да играе - прекъсвате играта, За да се нахрани или по друга причина и изведнъж се появява такава работа, която нито мама, нито татко прекъсват, т.е. тази работа става толкова важна, колкото и работата, която вършат възрастните. Тук разбира се се иска едно условие - в семейството да има атмосфера на уважение към умствения труд.
- Какво мога да посъветвам родителите, ако синът или дъщерята не могат да седнат над уроците?
Можете да започнете с най-простото - игрите. Старайте се да подбирате такива игри, при които победата или крайният резултат не зависят от случайността / както е при играта със зар/, а игри, при които детето да проявява волево внимание. Например, ако играе на "магазин", дайте му повече поръчки и настоявайте всички покупки да бъдат направени точно по заявката. Ако детето е много живо и подвижно, играйте на часовой или нещо друго, което изисква детето да ограничи движенията или да постои на едно място, като само контролира поведението си.
Децата обичат да вършат някаква работа заедно с възрастните. Какво вършите не е толкова важно. Нужно е да го вършите бързо, весело и без отегчителни паузи.
Например: вие миете съдове, детето подсушава; . четете книга - една страница вие, една - детето . Няма значение, че в началото съдовете ще бъдат лошо изтрити, че ще ви се наложи да четете безинтересна за вас книга. Важното е, че в процеса на съвместната работа вашето дете ще си изработи навик да се отдава изцяло при изпълнение на поставената задача.
Но преди всичко огледайте критично себе си - не прилича ли детето на вас по своята неорганизираност, по неумението си да довършва работата си. В такъв случай незабавно преразгледайте този стил и се постарайте сами да станете делови и организирани. Не бъдете пасивни наблюдатели, ако детето когато е седнало да се храни не яде, а прави фигурки от храната или се заиграва с приборите, ако се е върнало от разходка и не е свалило още обувките си и скача из стаята като се забавлява с полуобутия ботуш или нещо подобно, ако отива да си измие ръцете, а се заиграва с кърпата. Реагирайте на тези сцени, защото същото ще се случва и по време на заниманията: ту ще му се прииска да закрепи молива вертикално, ту ще превърне линийката в автомобил или самолет, ту ще потърси компанията на котката или нещо друго. Настоявайте всичко да се извършва още при първото казване, без да се разсейва с каквото и да било. Не го затрупвайте с град от забележки, а кажете необходимото със спокоен, но категоричен тон.
Специални изследвания, направени в началните класове показват, че децата, които се учат добре, имат твърдо установено време за подготовка на уроците и се придържат строго към това време. И обратното - повечето изоставащи ученици са без постоянно определено време за занимания. Това не е случайно. Подготовката на уроците трябва да започва винаги в едно и също време. Само някакви изключителни обстоятелства могат да станат причина за промяна на това време. В началото се изисква известно усилие от страна на ученика, но с изработването на навика всичко става по-просто. Дори децата признават, че с наближаването на часа за учене, като че ли от само себе си изчезва интересът към игрите или разходките.
- Но възниква въпросът как да разпределите времето на вашето дете?
- Едно от най-важните правила при самоподготовката е тя да започне без протакане.
Същото е валидно и за ученика. Първоначалният период на работата за него е най-труден и най-неприятен. Ученикът, който е свикнал да си подготвя уроците в едно и също време, не само чувства приближаването на това време, но в определения час у него се появява осъзнато или не предразположение към умствена работа. Такива ученици започват подготовката си бързо, без протакане. Така работата оставя добри спомени, работи се леко и в крайна сметка много се постига.
Не бива да мислите, че неспособността на детето да се захваща за работа е възрастова особеност и че като порасне от само себе си ще придобие това умение . Това мнение лишено от каквото и да е основание. Старайте се колкото може по-рано да го научите на правилото:
ЗАХВАЩАЙ СЕ ЗА РАБОТА, БЕЗ ЗАГРЯВКА!
Нека да кажем и няколко думи за работното място на ученика. То трябва да бъде удобно и постоянно - винаги едно. Понякога родителите се оплакват: "Отделихме му място, купихме му бюро, стол, дори и шкафче . Сега вече има свое кътче и да играе, и да чете книжки, и да подготвя уроците си. Всичко направихме както трябва, но той пак губи толкова време за загрявка, колкото
по-рано, когато работеше на общата маса .
Запомнете: РАБОТНОТО МЯСТО ИГРАЕ РОЛЯ ЗА ВЪТРЕШНА МОБИЛИЗАЦИЯ, КОГАТО НА ТОВА МЯСТО ДЕТЕТО НЕ ИЗВЪРШВА НИКАКВИ ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЛИ НЕ ИЗИСКВАТ ВЪТРЕШНО СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ.
- Кои са поводите за разсейване на детето?
ПРЕДИ ЗАНИМАНИЯТА ОТ МАСАТА ДА СЕ МАХНЕ ВСИЧКО НЕНУЖНО И ДА СЕ ПОДГОТВИ НЕОБХОДИМОТО ЗА РАБОТА.
- Човек, който често се отвлича, работи с половината от силите си.
Например:
- Започвай да учиш винаги в едно и също време!
- Проветри стаята десет минути преди началото на заниманията!
- Изключи радиото, телевизора. Където работиш, трябва да е тихо.
- Изтрий праха от масата!
- Провери на място ли са пособията, от които винаги се нуждаеш - линия, молив, гума, острилка, химикалка и др.
- Уточни какви уроци имаш да подготвяш за утре! Провери отбелязал ли си какви домашни имаш!
- Приготви учебниците, тетрадките и ги постави на определеното им място върху бюрото.
- Време е да започнеш работа. Седни удобно на стола, разкопчай дрехата си, ако те стяга. Отвори учебника ...
След известно време тези действия ще станат навик и ученикът ще прави това без вашия контрол.
- В какъв ред да се учат уроците?
Казваме, че трябва да започнат от най-трудното, но това е относително за всяко дете. Затова детето трябва да привикне самостоятелно да преценява трудностите. Ако то се включва веднага в работа без затруднения и работи с лекота началото, а не в края, ще е по-целесъобразно да започва с по-трудните уроци и постепенно да преминава към по-лесните, изискващи по-малко умствено напрежение.
Ако детето навлиза по-бавно в работата, ако продуктивността му нараства постепенно и работи най-производително не веднага, а след известно време и ако умората не се появява скоро, то би трябвало да започне от по-лесните и по-привлекателни за него задачи и постепенно да премине към по-трудните.
Правилото е: НАЙ-ТЕЖКАТА И НАЙ-НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА РАБОТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕЗ ВРЕМЕТО, ПРЕЗ КОЕТО ВАШЕТО ДЕТЕ Е В НАЙ-ВИСОК ПОДЕМ И РАБОТИ НАЙ-ПРОДУКТИВНО." http://palavni4e.webnode.com
____________________________________________________________________________________
Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:
1. "Излез", "не ми пречи", "зает (а) съм".
2. Силните хора не плачат.
3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.
4. Ти си лош и аз такъв не те обичам.
5 . Ти всичко правиш по-лошо от другите.
6. По-добре да не те бях раждала.
7. Колко много сме ти дали, а ти ...
8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)
9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!
10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!
11. Не вярвай на никого - всички лъжат!
12. Бог ще те накаже!
Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:
1. Сега ми е нужна помощта ти - или - Докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.
2. Поплачи си - ще ти олекне.
3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си !)
4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.
5. Днес си се справил по- добре от вчера, защото си се постарал!
6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!
7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!
8. Интересно ни е да чуем мнението ти.
9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.
10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!
11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!
12. Бог те обича!
Превод от руски: queen_blunder, Блог "Образование"
____________________________________________________________________________________
ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Дорис Ло Нолти
Ако детето живее в дух език критичност, то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност, то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех, то става боязливо.
Ако детето живее в срам, то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост, то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение, то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали, то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност, то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност, то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение, то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство, то се научава да открива любов в света.
____________________________________________________________________________________
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПЪРВОКЛАСНИКА
Адаптацията към училището е процес на приспособяване език детето към качествено променени условия на живот и дейност. Да стане ученик за малкия човек означава да докаже своята самостоятелност и да придобие увереност в собствените си сили. Една от причините, поради която детето не показва своите реални способности, е ниската самооценка, т.е. недостатъчното чувство за лична ценност (себеуважение, себевъзприемане). Особено важно за приспособяването на малкия човек към новите условия е умението да общува със своите връстници, да усвои способността да се представя пред останалите като изтъква добрите си страни.
Важни моменти от адаптацията на първокласниците:
- Да получат одобрение и доказателство за собствената си значимост, като оценяват и останалите по техните достойнства. .
- Да контактуват с другите . Да търсят тяхната компания . Да се включват в игрите като зачитат участието на останалите.
- Да подбират приятели.
- Да развиват умението си да се концентрират върху задачата, като се подтикват да участват активно в игрите.
Как да помогнем език детето да преодолее стреса от промяната, да се адаптира по-безболезнено и по-пълноценно в училищния живот, да разгърне максимално своя потенциал? Най-ефективният начин за въздействие в тази възраст е играта. Чрез нея детето не само получава знания за света, който го заобикаля, но и усвоява умения, необходими му за справяне в различни ситуации. Ако се осъзнае достатъчно силата на играта, нейната способност да възпитава, да подпомага и възрастния и детето в разрешаването на проблеми, то биха се постигнали много добри резултати както в обучението, така и във възпитанието на малкия човек. Възрастните биха могли да подбират подходящи игри, развиващи вниманието, паметта , наблюдателността, увереността, общителността. Помогнете на детето си играейки да се забавлява, учи и възпитава. Ако ви е трудно да се справите сами, потърсете специализирана помощ на педагози, психолози, игрови терапевти.