Приказки от Ханс Кристиян Андерсен
В началото на ХІХ век в тихото градче Одензее на далечната северна страна Дания живее семейството на Ханс и Мария Андерсен. Той е обущар, а тя - перачка. През 1805 г. им се ражда син - Ханс Кристиан Андерсен - едно свръхчувствително момче с развихрено въображение и артистични наклонности. Бащата отделя много време за малкия палавник. Прави му играчки, рисуват заедно, а вечер му чете басните на Лафонтен, приказките от "Хиляда и една нощ" и други книжки. Скоро умното момче знае наизуст цялата домашна библиотечка.
Но бащата се разболява и умира, когато Ханс е едва десетгодишен. Налага се да започне сам да си изкарва хляба. Чиракува, пее и рецитира в домовете на по-издигнатите семейства, а те му заемат книги за четене.
На четиринадесет години, почти без пари и без познати, бъдещият писател заминава за Копенхаген. Опитва се да стане певец, артист, танцьор, но безуспешно. Отвсякъде го пропъждат. Упоритият юноша обаче иска на всяка цена да докаже себе си. А на упоритите съдбата винаги помага. Така става и с него. Написва две трагедии, едната от които случайно попада в ръцете на известния по онова време датски поет - Кнут Рабе. Той открива таланта на Андерсен. Издейства му стипендия, за да получи гимназиално образование . "Аз с всички сили се борех с вълните, които ме връхлитаха Да ме потопят " - пише за този период Андерсен. "Една вълна се наричаше математика, друга - граматика, трета - география. Аз се давех и се страхувах, че никога няма да изплувам отгоре. " Благодарение на своята упоритост, взема блестящо всички изпити. През 1828 г. става студент с кралска стипендия. Една година по-късно се появява първият му пътепис. Остроумен и изящен, той донася признание на своя автор.
Андерсен пътува из много страни, опознава много народи. Посещава и Цариград. На връщане, докато плава с кораб по Дунава, се възхищава от красотата на нашата земя. Ето какво е написал: "А тези заснежени планини на хоризонта! Сякаш виждам Алпите край баварската столица! Това са хребетите на Балкана! Залязващото слънце блести върху заснежените върхове. Прекрасна планинска страна! Твоето величие изпълва душата ми с благоговение. "
Андерсен създава огромно творчество и става най-великият писател на Дания. През последните двадесет години от живота си се радва на всенародна почит и любов. Неговите приказки, колкото фантастични и невероятни, толкова и правдиви и реалистични, мъдри и поетични, продължават да се четат и днес и да сочат пътя към доброто.
Източник:. В "Рикчо", 20 март 2001 г.
Но бащата се разболява и умира, когато Ханс е едва десетгодишен. Налага се да започне сам да си изкарва хляба. Чиракува, пее и рецитира в домовете на по-издигнатите семейства, а те му заемат книги за четене.
На четиринадесет години, почти без пари и без познати, бъдещият писател заминава за Копенхаген. Опитва се да стане певец, артист, танцьор, но безуспешно. Отвсякъде го пропъждат. Упоритият юноша обаче иска на всяка цена да докаже себе си. А на упоритите съдбата винаги помага. Така става и с него. Написва две трагедии, едната от които случайно попада в ръцете на известния по онова време датски поет - Кнут Рабе. Той открива таланта на Андерсен. Издейства му стипендия, за да получи гимназиално образование . "Аз с всички сили се борех с вълните, които ме връхлитаха Да ме потопят " - пише за този период Андерсен. "Една вълна се наричаше математика, друга - граматика, трета - география. Аз се давех и се страхувах, че никога няма да изплувам отгоре. " Благодарение на своята упоритост, взема блестящо всички изпити. През 1828 г. става студент с кралска стипендия. Една година по-късно се появява първият му пътепис. Остроумен и изящен, той донася признание на своя автор.
Андерсен пътува из много страни, опознава много народи. Посещава и Цариград. На връщане, докато плава с кораб по Дунава, се възхищава от красотата на нашата земя. Ето какво е написал: "А тези заснежени планини на хоризонта! Сякаш виждам Алпите край баварската столица! Това са хребетите на Балкана! Залязващото слънце блести върху заснежените върхове. Прекрасна планинска страна! Твоето величие изпълва душата ми с благоговение. "
Андерсен създава огромно творчество и става най-великият писател на Дания. През последните двадесет години от живота си се радва на всенародна почит и любов. Неговите приказки, колкото фантастични и невероятни, толкова и правдиви и реалистични, мъдри и поетични, продължават да се четат и днес и да сочат пътя към доброто.
Източник:. В "Рикчо", 20 март 2001 г.