Хитър Петър
Хитър Петър е традиционен герой от българския фолклор, за когото се разказват анекдоти из всички български територии от близо 400 год. насам.
За първи път Хитър Петър се появява през 16–17 век, когато България е още под османско иго. Не е известно от коя точно част на България произлиза героят. Истории за него се разказват в българските области Добруджа,Тракия и Македония. През 1873 г. той се появява и в литературата в произведения на Илия Блъсков. За него е написана опера през 1967 г. и 2 комедийни филма - от 1939 и 1960 г.
Както името му подсказва, той притежава хитрост, като и остроумие и дори лукавство. Главен съперник в разказите за него е Настрадин Ходжа, олицетворение на типичния турчин. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.
След Освобождението на България негово място заема по-съвременният му вариант - Бай Ганьо. За разлика от Бай Ганьо, който понякога се смята за вулгарен, прост и притежаващ други негативни качества, Хитър Петър е останал в съзнанието на българина като положителен герой
В книгата на Сава Попов са събрани най-забавните истории за народния шегобиец Хитър Петър. С много хумор са осмени редица човешки недостатъци като алчността, скъперничеството, надменността, мързела, малодушието, глупостта, желанието да се придобие нещо даром.
Хитър Петър е любимец на народа. Той е беден, обикновен селянин, но е умен и находчив. Винаги успява да се надсмее и да надхитри тези, които заслужават. Справедливостта в приказките за Хитър Петър се постига чрез смеха.